Има ли спасение за планинското спасяване?

http://www.dnevnik.bg/intervju/2017/01/31/2908912_kiril_rusev_planinski_...

Какво е актуалното състояние на планинското спасяване в България?

- В България темата планинско спасяване интересува обществеността обикновено, когато се случи сериозен инцидент в планината, и медиите разтръбят случая. След това, се започва със съвети, търсене на отговорност и неминуемо се стига до финансовото изражение на нещата. Малцина са обаче онези, които се запитват какво стои зад всичко това, кои са институциите, на какви закони се основават, каква власт и отговорност носят и т.н.
Планинското спасяване у нас започва със създаването на ПСС през ноември 1933 г. от членове на Българския алпийски клуб (БАК), (БТС), Юношески туристически съюз (ЮТС) и Софийски ски-клуб.

През 1951 г. ПСС преминава към БЧК и от тогава няма юридически субект и самостоятелност. И към днешна дата едно от юридическите лица, или организации, изпълняващо дейности по планинско спасяване е БЧК.
В България планинското спасяване не е уредено законодателно. През 2011г. правителството внесе в Народното събрание законопроект за създаване на ПСС като самостоятелна организация със собствена структура и идентичност.

Едновременно с това законопроектът съдържаше и текстове, които трябваше да формулират планинското спасяване и поставят основни за неговото развитие. За съжаление законопроектът по "незнайни" причини бе спрян и реално нищо не се промени по отношение на законодателството в тази област. Така до днес в България, нито на законово, нито на подзаконово ниво планинското спасяване остава нерегламентирано

Колко спасителни служби съществуват в България?

- През март 2015 г. се създаде Българска Планинска Спасителна Служба - (БПСС) като самостоятелна, независима, неправителствена организация. Създаването на организацията има за цел да възстанови планинарските традиции на планинската спасителна служба основана през 1933, да приложи съвременните добри практики и стандарти в областта на планинското спасяване на водещите световни организации и спасителни служби. Българска Планинска Спасителна Служба е пълноправен член на ИКАР - ICAR (International Commission for Alpine Rescue) от октомври 2015г.

Към настоящия момент в Република България съществуват две организации извършващи планинско спасяване, които имат международно признание и са членове на ИКАР – БЧК и БПСС.
Тяхната дейност е ограничена от текстовете на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. И двете организации са регистрирани като неправителствени организации в обществена полза по този закон.

Как се финансира ПСС и има ли проблем в действащия модел?

- Финансирането на планинското спасяване е изключително болна и нееднозначна тема. БЧК за дейностите, които извършва получава от държавата около три млн. лева държавна субсидия, включително и за планинско спасяване. Ръководството на БЧК преразпределя тази сума, и за дейността планинско спасяване, извършвана от БЧК остават около 600 хил. лева ежегодно. Тъй като, това е недостатъчно за една добре функционираща аварийна служба със спешен характер от 2000-та година насам се направиха крачки в областта на доброволното застраховане и голяма част от застрахователните компании пуснаха на пазара продукт, който има за цел да обезпечи разходите направени за спасителни операции. Това претърпя развитие и доста от хората пребиваващи в планината сключват такава доброволна застраховка.

Редно ли е службата да иска пари за проведени спасителни акции?

- Тук трябва да подчертаем един много важен факт. Няма законова уредба, или какъвто и да е държавен акт, който да обуславя планинското спасяване като платена дейност, за която потърпевшите да дължат някому нещо. Нещо повече – от чл. 52 на Конституцията и чл. 3 и чл.7 от Наредбата за оказване на спешна медицинска помощ, се вижда, че всяко лице, нуждаещо се от спешна помощ на територията на цялата страна (включително планините), независимо от неговото гражданство, местожителство и лечебно-осигурителен статут, не дължи нищо
за разходите направени по оказването на съответната помощ.

По същия начин функционира и МВР при спасителни дейности чрез главна дирекция ПБЗН, помощта оказана при пожари, бедствия аварии и катастрофи се поема от държавата.

Единствено чрез вътрешен правилник и вътрешноустройствени документи една неправителствена организация, в случая БЧК е решила да направи свой вътрешен регламент и е съставила списък с видовете помощ, който оказва, включващ и цената на съответната помощ. Според този списък цената на планинските спасителни акции, извършвани от БЧК варира от 30 до 1200 лв., или повече в определени ситуации. Ако човек има съответната застраховка, тя би покрила поне частично тези разходи. Такъв е и случаят с обезпечаването на спасяването на ски писта във зимните ни курорти, където собственикът или концесионера са задължени да сключат договор със спасителна организация и да обезпечат финансово услугата. И тук именно е проблемът! От една страна БЧК е субсидирана от държавата за дейността планинско спасяване и по принцип е задължена според българската конституция и закони да осигури безвъзмездна помощ, а от друга изисква от гражданите да заплащат разходите по направените за тях спасителни акции.

Другата съществуваща организация БПСС няма държавно финансиране и издържа дейността си от дарения, спонсорства и членски внос, и извършва дейностите по планинско спасяване безвъзмездно. Възниква въпросът - ако държавата иска да държи положението със планинското спасяване в България в неуредени и тъмни дебри, да остави на произвола и на "самотек" различните възможни организации да намерят сами нишата и съответно място при осъществяване на дейностите по планинско и пистово спасяване, защо и на на какво основание субсидира и то с не малката сума от три млн. лв. една неправителствена организация като БЧК, а други подобни оставя на произвола.

Подобна ситуация отваря вратата за нелоялна конкуренция, конфликт на интереси и т.н. Едновременно с това, въпреки, че е субсидирана БЧК в противовес на своите "принципи" има претенцията да изиска заплащане на своята дейност от пострадалите граждани, с което натрупва и не малка печалба. Крайно време е държавата да влезе в ролята си и със законов акт да регулира дейностите по планинско спасяване.
До кога задкулисно ще се предотвратяват всички опити това да стане факт и кому е изгодно това? За съжаление потърпевшите са обикновените български граждани или чуждестранни гости.

В каква посока следва да се реформира планинското спасяване?

- Със създаването си БПСС именно цели да внесе яснота по поставените проблеми, като инициира обществени дебати и на първо място направи постъпки за създаване на съвременно законодателство в тази област. Планинското спасяване е строго специфична дейност, която се нуждае от добри специалисти и добре обучен персонал. Едно развитие на планинско спасителните отряди в страната като самостоятелни юридически единици, следващи единен правилник за дейност и обучение би имало много по-гъвкава и ефективна функционалност от досегашната строго затворена и централизирана система администрирана единствено и изцяло от БЧК. Едновременно с това трябва да подчертаем и мястото, което държавата би заемала в една такава обща стратегия. Именно държавата и професионалното начало следва да администрират, управляват и контролират подобна отговорна аварийна дейност от спешен характер чрез своя агенция, или дирекция към някое от вече съществуващите ведомства. Широката мрежа от доброволни отряди в страната би оказвала решаваща роля в тази не лека дейност. Трябва да подчертаем и необходимостта от създаване на HEMS( Helicopter Emergency Medical System), или хеликоптерна система за спасяване от въздуха, за което отдавна сме направили постъпки, но отново е необходима силна държавна намеса.

В момента не съществува регламент, параметри, някакъв договор или споразумение между държавата и БЧК за обезпечаването на дейностите по планинско спасяване срещу ежегодната предоставена от държавата субсидия. От тук – кой, кога трябва да излезе в акция , на какви стандарти трябва да се подчинява цялата дейност, не е определено, никой не изисква последващ отговор, и не осъществява контрол. За това и доста от акциите са със съмнително качество и успеваемост, при все отдадеността на отделния доброволен планински спасител. За развитие в този план на действие въобще и не може да се говори.

Има ли чужд модел, който според Вас е най-лесно и адекватно приложим в България? Ако да - разкажете за него и какви са предимствата му?

- Има много модели, по които може да се развие планинското спасяване в България. Можем да ги обединим главно в два типа – единият, какъвто е в Германия, Австрия, Италия, Швейцария, Франция, Великобритания, Румъния и други алпийски страни – съществуват една или няколко планински спасителни служби като независими организации, обединени според съществуващ закон в съответната страна, спасяването е безвъзмездно, съответните служби се подпомагат от държавата. Държавата поема разходите въз основа на задължителната медицинска осигуровка на съответните лица. Вторият модел е при страните от източна Европа и Скандинавските страни – Словения, Хърватско, Словакия, Полша, Швеция, там планинското спасяване е част от общонационална единна система за спасяване, включващо пожарна, и екипи за действия при бедствия аварии и катастрофи, най- често структурирана към техните вътрешни министерства. Разходите по спасяване са за сметка на държавата. И при двата модела има добре развити и функциониращи системи за спасяване от въздуха с помощта на хеликоптери. Там, където летателния оператор е държавен, спасителните операции са безвъзмездни. При ползване на частен летателен оператор, какъвто е случая с някои компании в Швейцария, е необходима сключена специализирана застраховка, покриваща съответните спасителни дейности по въздуха, в противен случай акциите се заплащат.

За съжаление състоянието на планинското спасяване в страната в момента е в задънена улица, дори няма и някаква посока. За модел да не говорим. Спешно е необходимо да се направят бързи законодателни инициативи и държавата да поеме отговорността си. В противен случай остава открит въпроса дали не живеем в ориенталска страна, където здравето и живота на хората не са гарантирани от държавата? Остава въпросът – за какво развитие на туризма можем въобще да говорим, когато най-важното условие – безопасността на гражданите и чуждестранните гости не е гарантирана?

Кога планинските спасители в България могат да разчитат на хеликоптер?

- В България няма система за спасяване от въздуха с помощта на хеликоптери. Практиката е да се иска помощта на няколко институции за услуги свързани с използването на хеликоптери за спасителни цели. Една от тях е да се използват правителствени хеликоптери, като директно се иска разрешение от премиера. Друга такава институция е Министерството на отбраната - тогава се иска разрешение от ресорния министър. Двата хeликоптера на правителствения Авиоотряд 28, и военна база Крумово обикновено излитат след дълго съгласуване с държавните институции, и при идеални метеорологични условия. За реално спасяване от въздуха обаче не може да става дума, защото при всички досегашни акции хеликоптерите са използвани само за транспортни цели, или оглеждане на терена. Реално използване на лебедка или подвесна система не е практика на летателните или спасителни екипи поради строгите рестриктивни директиви, наложени от вътрешни правилници. Нещо повече, няма ясни договорености- кой при какви обстоятелства поръчва подобна услуга, за чия сметка е, и въобще липсва какъвто и да е регламент в тази връзка.

Друга възможност е използването на хеликоптери на частна компания. В България има такива компании, и дори има стартирали проекти със застрахователни компании за пускане на продукт по спасяване от въздуха. Поради малкия брой застраховани лица, от една страна, и от друга, високата цена на летателен час, този проект не върви успешно. Отново времето за реакция на екипите е над час, реални акции, при които се използва лебедка до сега не са провеждани и като цяло, проведените акции са по една две за година. За една истински функционираща система, също не може да става и дума. Тук въобще не става дума за изпълнени международни изисквания за задължително медицинско оборудване на хеликоптерите, квалифициран персонал, включващ и обучени доктори и т.н. В България няма обучен персонал за въздушно спасяване и няма стандарт по който такъв персонал да бъде обучен. Само ще спомена, че в Бавария от всичко около 14 000 инцидента в планините на година, при 11 000 е използван хеликоптер. Там се използват хеликоптери на полицията и военните със участието на планински спасители. Акциите се поемат от държавата.

Въпреки усилията, които сме положили и полагаме в тази насока, явно към настоящия момент е по- изгодно и в тази област да няма ясни правила, регламент и отговорност. Трябва да отбележим, че съседните на нас страни изградиха вече подобни системи и развитието на спасяването от въздуха, не само в планините, в тези страни достига стандартите на развитите в това отношение западноевропейски страни. Разбира се то беше последствие от първоначално приети и работещи законодателни промени в тези страни.